„Едно от най-късметлийските неща, които могат да ти се случат, според мен, е да имаш щастливо детство“ Агата Кристи

Детската терапия не е лесна тема за родителите, тъй като никой не иска детето му да има нужда от терапия. Но тя не е само за деца с тежки проблеми, понякога може да има за цел да развива умения в тях. Терапевтът не търси да обвинява родителите, а напротив да им съдейства и помага в трудностите и въпросите, които имат за децата си и родителството. Терапията при деца е сходна на тези за възрастни от гледна точка на цел, смисъл и проблеми, които засяга, но се фокусира върху  специфичните трудности, с които децата се сблъскват, наблягайки на бъдещата перспектива. Използват се съответно техники и упражнения, подходящи за възрастта на детето, осигурява се сигурно място, емаптично слушане, прилагат се психологически инструменти за промяна на мислите, чувствата и поведението.

Детската терапия може да се практикува, както с едно дете, така и с група, също и с родител/родители. Съучастието на родителите в процеса на терапия на детето е важно, защото тяхната ангажираност и готовност за подобряване на семейната среда определя и в голяма степен постигането на желаните резултати в терапията. Терапевтът може да предложи на родителите насоки, нов поглед, помощ и подкрепа в решаването на личния казус. Събития, които могат да бъдат травматични за детето, в които може да се потърси подкрепа от терапевт са развод, смърт, болест на родители, смяна на местожителство, психически или физически тормоз в дома или извън него, сексуално посегателство и др.  Възможно симптоми сигнализиращи, за проблеми с детето, които могат да бъдат подпомогнати за решаване от терапевта са агресивно поведение, невъздържаност, трудност с приспособяването към социални ситуации, чести кошмари и нарушения в съня, внезапен спад на оценките в училище, постоянна тревожност и нервност, оттегляне от активности, които детето обича по принцип, загуба на апетит и рязка загуба на тегло, извършване на обсесивни установени действия – примерно много често миене на ръцете или други ритуали, мисли за самоубийство, чуване на гласове в главата, социална изолация, постоянно желание за стоене сам, употреба на вещества, нарочно самонараняване, честа тъга и усещане за безнадеждност, чест гняв и склонност за пререагиране на ситуации, вглъбяване във външността или във физическа болест, невъзможност за концентрация, да се мисли ясно или да се взимат решения, невъзможност за стоене на едно място, повръщане след ядене или крайно избягване на някои храни, участие в насилствени игри – например тормоз на животни и др.

Терапевтът може да ви погне с разработване на индивидуален подход към подпомагането на благоприятно развитие на личния казус и да бъде доверен партньор в пътя му на решаване. Методите, с които работим, са игрова терапия за деца, арт терапия, пясъчна игрова терапия и психодинамична терапия.

Освен терапия, предлагаме и консултации, на които бихме могли да отговорим на въпросите на родителите относно развитието на тяхното дете.

Автори:
Десислава Манева
Мария Вапцарова