„Силната връзка с децата ни прави пълноценни родители“

Битуват широко залегнали нагласи и мнения относно този доста специфичен период, през който всеки възрастен преминава, но след това забравя. После остава едно снизходително: „абе, стави го, пубер…“ или „пубертет, ще му мине“. Сякаш става дума за някаква неясна болест, която понякога от чиста безпомощност чакаме да отмине. Проблемът е, че нещата се натрупват с времето и неразрешените, „уж“ незначителни проблеми, се превръщат в пропасти между родители и деца. Нуждата от това да се преживеят и преработят адекватно преживявания и случки в тази възраст е от ключово значение. Именно терапевтът се явява подпомагащ тези процеси.

За съжаление, родителите – често самите те, обременени от собствените си разбирания и чувства, тласкани от безпомощност, преминават в крайности, като по този начин подават противоречиви сигнали на своите деца. Свръхпротекцията или пък предоверяването са често допускани грешки в родителстването. Това от своя страна прави децата объркани и сякаш „изгубени“, тъй като се очаква от родителя да постави ясни граници и да дава еднозначни послания. Човек се изгражда като родител, не се ражда с таланти и „познания“ за тази роля, той става родител, когато започне да действа, да чувства и да мисли като такъв.

Психологическото консултиране и терапия за родители и тийнейджъри предполага възстановяването на комуникацията между тях, нещо повече – развиването на взаимно конструктивно и автентично общуване. Това понякога изисква време и усилия, но на практика е от огромна полза и „инвестиция“ за в бъдеще, както за изграждането на пълноценна личност на детето, така и в дългосрочен план във взаимоотношенията родители-деца, които ще бележат целия жизнен път на семейната история.

Възможно е да се прави фамилна терапия по заявка, да се работи отделно с родителите и отделно с тийнейджъра, както и само терапевтични срещи с тийнеджъра, а родителите в определени интервали от време да бъдат само консултирани, за да се засили ефекта от терапията. При започване на терапия на тийнейджър разговорите между терапевтът и юношата са конфиденциални и не се споделят лични преживявания на клиента с родителите. Създава се сигурна и емпатична среда, в която той не е съден, а подкрепен, разбран и мотивиран да се справи с трудностите си.

Автори:
Десислава Манева
Мария Вапцарова