КОЙТО НЕ Е ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ, НЕ БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ ВЕРЕН И НА ДРУГИТЕ

Едно от широките разбирания за изневярата е, че „мъжът изневерява с тялото си, а жената – с душата си.“ Това освен, че се е превърнало в клише, също е и подвеждащо. Все едно да кажем, че мъжете са управлявани единствено от телесността си, а жените понеже са по-чувствени по природа – от душевността. Това обяснение принизява проблемаи е доста схематизирано, но  понякогае удобно и служи за „оправдание“ за някой от двете страни. По всичко си личи, че изневярата няма нито само женска, нито само мъжка природа – тя е един от изкривените образи на човешките взаимоотношения. В този смисъл, човешката личност не би трябвалода се фрагментира – според теорията на Юнг за психичните феномени. Tой говори за присъствие на мъжки аспект (анимус) в душата на жената и женски (анима) – в душата на мъжа. Проявленията на тези арехетипни диспозиции доминират в зависимост от степента на интеграция на анимата и анимуса в отделната личност и съответно обуславят и различната мотивация в поведението на двата пола (Юнг, 1994).

Фактът, че има хора, които никога не са изневерявали на партньора си и вероятно няма да го направят и в бъдеще, означава, че това е въпрос по-скоро на формирани личностни качества, характер, вярвания и ценности, а не е единствено въпрос със ситуационнен характер, зависещ изцяло от стечението на обстоятелствата или някаква съдбовна „неизбежност“. По-лесно е човек да възприеме обяснението, че нещата са „извън него“, отколкото да поеме отговорност и да признае истината пред себе си. Разбира се, фактът на изневярата сам по себе си не бива да се възприема еднозначно и извън контекста на конкретнта ситуация, т.е ако в една двойка няма изневери не означава, че не съществуват проблеми. Както и изневярата не означава, че непременно има проблем във връзката и заради този проблем тя се е появила. Изневеряват и хора в щастливи връзки. Истината е, че има много начини да предадеш партньора си, изневярата е един от тях, но не единствения.

Сигурно е, че природата на изневярата има силно емоционален характер – и при мъжете и при жените, въпреки, че външно нещата могат да изглеждат по различен начин, предвид спецификите на пола. Затова често пъти потърпевшата страна се чувства като в емоционален вакуум, загубила емоционалната си сигурност. Изследванията показват, че и мъжете и жените преживяват еднакво много емоции, но жените ги изразяват в по-голяма степен (Brody & Hall, 1993; Hall, 1984), така че „потребността“ от изневяра и преодоляването й е еднакво емоционално и за двата пола.

Причините за изневярата могат да бъдат много и различни – охладняване и дистанциране от другия, липса на разбиране и приемане от страна на партньора, липса на емоционална близост и подкрепа, неудовлетвореност, отсъствие на положителна или всякаква комуникация във двойката, липса на интимност и много други.

Но как да си обясним факта, че изневерите се случват и при хора, които изглеждат щастливи?

Явно причините в нашето съвремие не се крият само в дефицита и фрустрираните желания, но все повече и в излишъците, в нестихващата жажда на човек да иска всичко и веднага, да притежава все повече. Според една от най-известните световни терапевти на двойки, Естер Перел, за съвременния човек не е достатъчно да бъде щастлив, на него му се струва, че би могъл да бъде още по-щастлив и по-щастлив, че заслужава това  щастие  и на практика нищо не го спира за да го постигне:

„…и ако преди се развеждахме, защото бяхме нещастни, днес се развеждаме, защото можем да бъдем по-щастливи“ (Perel, 2015).

Проблемът е, че хората преследват това бленувано състояние, което да ги направи „живи“, вярват, че то е вън от тях, че някой друг или нещо друго ще ги направи щастливи. Черпейки с пълни шепи от това щастие, по-скоро взимащи отколкото даващи, те се оказват в един водовъртеж от нестихващи желания, страсти и обсебвания, с единствената цел  да получат всичко – тук и сега, да изживеят мига. Тези преживявания карат човек да се чувства „жив“ и съответо тяхната липса – изгубен, самотен, загубил живота.

Какво обаче в днешно време означава човек да бъде верен на себе си? Не е ли това човек да бъде достатъчно вгледан в себе си? Да опознае вътрешната си същност така, че по този начин да съумее да разпознава, управлява и влияе на нещата, които се случват извън него? Да опознае и съгради личността си така, че да не бъде болезнено зависим от обстоятелства и хората около него?

На практика това означава, че независимо дали някой е обвързанили не, има ли семейство и деца или не  – е необходимо той да е „свързан“ със самия себе си първо, за да може да се свърже пълноценно и с другите. В този смисъл човек, който е пълен с  вътрешна „живост“, не може да изгуби лесно себе си, връзката си с другия и връзката си със света.

Съществуват мнения на психолози относно паралелните връзки, които считат, че оковите на брака са твърде тежки за двама души и появата на трети във връзката би разпределила тежеста, дори би укрепило двойката (Пенева, 2017). Но тази „помощ“ отвън е твърде неуместна и по-скоро може да бъде индикатор за конктерен проблем на някой от партньорите/съпрузите или за наличието на затруднения в интимността и взаимотношенията вътре в двойката, както и за невъзможността за справяне със собствените им ресурси.

Практиката показва, че в повечето от случаите, последствията от изневярата имат разрушителен ефект, тъй като е свързан с крайни, негативни въздействия върху личността – болка, огорчение, агресия, депресивни и саморазрушителни мисли и действия. Дори някои семейни терапевти правят аналогия със симтомите, наподобяващи тези, предизвикани от посттравматично стресово разстройство (Датилио, 2004b), т.е  в някои случаи реакцията от изневярата е както при много екстремна стресова или неочквана ситуация, наподобяваща травматично събитие. Чувството, че си предаден от другия, унижен и лъган е горчиво и трудно за преживяване. Особено в днешния ден, когато технологиите са в ръцете ни, усещането за това предателство е по-травмиращо от всякога. Само преди четвърт век, ако червилото по ризата или забравената смачкана бележка в джоба са били „улики“, колко повече сега, когато изневярата може дори да се преживее в… реално време – изобилието от снимки, съобщения, постове и тн. Както казва известната терапевтка: „в дигиталната епоха, изневярата е като острие, което прави стотици прорези„. Всичко това превръща изневярата във „върховно предателство“ (Perel, 2015), защото опустошението е емоционално, разтърсващо цялата личност и поставящо под съмнение нейната ценност.

„в дигиталната епоха, изневярата е като острие, което прави стотици прорези„
(Perel, 2015)

В сравнение с извънбрачните връзки, само физическото насилие има по-голям отрицателен ефект (Датилио, 2013). Такава ситуация има нужда от осмисляне, емоционално преработване и съпреживяване в  една открита среща между двама души и последваща активна позиция за възстановяване на връзката, за което ще трябват време и усилия.

Работенето и търсенето на механизми за спряване в подобна ситуация е начин патньорите не само да преодолеят трудностите, но и да осъзнаят цялостния си потенциал и като двойка, и като отделни личности. В този смисъл ключът не е в присъствието на трети, четвърти и т.н човек, който да поеме от „тежестта“, а в изграждането на пълноценна и автентична връзка между партньорите.

Повтарящите се изневери са също възможна неблагоприятна перспектива за

двойката, ако тя не си вземе поука и не започне да работи за преосмисляне и укрепване на взаимоотношенията си и намиране и отстраняване на „корена“ на такова поведение.

Изневярата, както и болезнената ревност, например могат да насочат вниманието към по-сериозни проблеми в една връзка, те са маркери, чрез които може да се изследва истинската същност на взаимоотношенията  –  понякога това може да е свързано с личностен проблем на някой от партньорите, друг път – с цялостната комуникация и действащ модел на двойката.

Един конструктивен подход към твърде чупливите понякога взаимоотношения в една партньорска връзка е превенцията – да се научиш да се вслушваш в другия, да го подкрепяш емоционално, да си честен и открит, да не заблуждаваш или манипулираш, за да изграждаш сигурна връзка на основата на взаимно доверие и любов, да осъзнаваш истинските си желания и потребноси, както и  начинът за адекватното им удовлетворяване.

Важно е да не приемаш брака, връзката или взаимоотношенията си с другия като даденост, а да намериш дълбока вътрешна мотивация да се развиваш и да се влагаш в тях.  И не само, по-важното е да изграждаш и развиваш себе си като личност – автономна, цялостна, с осъзната идентичност, търсеща и намираща вдъхновение за живот, който да споделиш с другия.

Автор:

---

Използвана литература:

Brody, L.R., & Hall, J. A. (January 01, 1993). Gender and emotion. Handbook of Emotions, 447-460.

Dattilio, F, M (2006b). Gognitive behaviortherapy in the wake of divorce. In C. A.

Everett & R.E. Lee (2006). When marriages fail: Systematic family therapy interventions and issues (pp.217-228). New York: Howorth Press.

Frijda, N. H., Manstead, A.S.R& Bem, S.(2010). Emotion and Beliefs: How feelings influence thoughts. Cambridge: Cambridge University Press.

Perel, E. (2015). Rethinking infidelity…a talk for anyone who has ever loved, TED Talk.

Датилио, Ф. М. (2013). Когнитивно-поведенческа терапия при двойки и семейства, Издателство Рива , стр.280.

Пенева, К. (2017). Вечните отношения между мъжът и жената – В:“По-здрави„, Дарик Югоизток.

Юнг, К. Г, (1994). Бракът като психологическа връзкa – В: Избрано, книга трета, Издателство ЕА.

За преодоляването на изневярата може да научите повече в предстоящата ни статия:  „Какво се случва след изневярата? Как да запазим връзката?“