КОЙТО НЕ Е ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ, НЕ БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ ВЕРЕН И НА ДРУГИТЕ Едно от широките разбирания за изневярата е, че "мъжът изневерява с тялото си, а жената - с душата си." Това освен, че се е превърнало в клише, също е и подвеждащо. Все едно да кажем, че мъжете са управлявани единствено от телесността си, а жените понеже са по-чувствени по природа - от душевността. Това обяснение принизява проблемаи е доста схематизирано, но  понякогае удобно и служи за "оправдание" за някой от двете страни. По всичко си личи, че изневярата няма нито само женска, нито само мъжка природа - тя е един от изкривените образи на човешките взаимоотношения. В този смисъл, човешката личност не би трябвалода се фрагментира - според теорията на Юнг за психичните феномени. Tой говори за присъствие на мъжки аспект (анимус) в душата на жената и женски (анима) - в душата на мъжа. Проявленията на тези арехетипни диспозиции доминират в зависимост от степента на интеграция на анимата и анимуса в отделната личност и съответно обуславят и различната мотивация в поведението на двата пола (Юнг, 1994). Фактът, че има хора, които никога не са изневерявали на партньора си и вероятно няма да го направят и в бъдеще, означава, че това е въпрос по-скоро на формирани личностни качества, характер, вярвания и ценности, а не е единствено въпрос със ситуационнен характер, зависещ изцяло от стечението на обстоятелствата или някаква съдбовна "неизбежност". По-лесно е човек да възприеме обяснението, че нещата са "извън него", отколкото да поеме отговорност и да признае истината пред себе си. Разбира се, фактът на изневярата сам по себе си не бива да се възприема еднозначно и извън контекста на конкретнта ситуация, т.е ако в една двойка няма изневери не означава, че не съществуват проблеми. Както и изневярата не означава, че непременно има проблем във връзката и заради този проблем тя се е появила. Изневеряват и хора в щастливи връзки. Истината е, че има много начини да предадеш партньора си, изневярата е един от тях, но не единствения. Сигурно е, че природата на изневярата има силно емоционален характер - и при мъжете и при жените, въпреки, че външно нещата могат да изглеждат по различен начин, предвид спецификите на пола. Затова често пъти потърпевшата страна се чувства като в емоционален вакуум, загубила емоционалната си сигурност. Изследванията показват, че и мъжете и жените преживяват еднакво много емоции, но жените ги изразяват в по-голяма степен (Brody & Hall, 1993; Hall, 1984), така че "потребността" от изневяра и преодоляването й е еднакво емоционално и за двата пола. Причините за изневярата могат да бъдат много и различни - охладняване и дистанциране от другия, липса на разбиране и приемане от страна на