Център за развитие на личността АзОн

Психологическо консултиране и психотерапия

Свържете се с нас!

facebook instagram

Симптоми на депресията

Симптоми на депресията

Депресия симптоми

Александър Лоуен в „Депресия и тяло“ казва, че депресията е станала толкова често срещано състояние, че дори някои учени го описват като „съвсем нормална“ реакция, при условие, че тя „не пречи на ежедневната ни дейност“. Основният критерий за норма за добро психично здраве е усещането за комфорт със себе си и положителен емоционален фон през повечето време. Когато обаче, е налице депресивно състояние, човек трудно може да реагира или да взаимодейства с околния свят. Един от най-кратките скринингови тестове, оценяващи наличието на депресия, включва два въпроса:

“Чувствали ли сте се отчаян, тъжен или в безизходица през последния месец? Намалели ли са интересът и удоволствието, което изпитвате, при ангажирането Ви с по принцип за Вас приятни дейности през последния месец?“.

Разбира се, положителният отговор на тези въпроси не може да бъде единствен критерий за установяване на депресивно състояние, оценка може да се извърши само от квалифициран специалист.

Основната черта при депресията е промяната в настроението – често усещане на тъга, за безнадеждност, за потъване, отчаяние или безсмисленост на всичко. Възможно е да се наблюдава напрежение и раздразнителност, загуба на способността да се преживява удоволствие или интерес към нещата, на които сте се радвали по-рано. Депресивният епизод често се придружава от снижен или повишен апетит и загуба или наддаване на телесното тегло. Сниженият апетит често води до редукция на теглото, въпреки усилията на човека да се храни добре. Започва и безсъние. Нарушенията в съня може да се изразяват в трудно заспиване, будене през нощта и терминалното безсъние (събуждане много рано сутринта, без да е възможно отново заспиване). Депресията променя и двигателната активност. Понякога човек може да седи безмълвно на едно място в продължение на часове, без да говори с никого, разходките стават на малки познати пространствa. Речта може да стане вяла и забавена, отговорите са кратки и лаконични. Наблюдава се лесно уморяване и липсва на енергия. При депресията са чести и чувството за малоценност, усещане за вина, която не е обоснована. Самочувствието намалява, както и вярата в себе си, хората често стават неуверени в работата си, при явяване на изпити, във вземане на решения и поемане на отговорности, а грешките им се виждат далеч по-ужасни, отколкото са в действителност. Понякога хората в депресия се чувстват напълно безпомощни и дълбоко отчаяни, като са уверени, че положението им е напълно непоправимо и никога няма да станат добре. Появяват се затруднения в концентрацията и мисленето, хората започват да работят и учат по-трудно. Човек, който е в депресия, изпитва голяма трудност в себеизразяването, то е силно ограничено, ако не е и понякога напълно блокирано.

Затова според психотерапевтът Александър Лоуен за такъв човек е важно да се опитва да освобождава чувства, което може да бъде подпомогнато от психотерапията. Зигмунд Фройд казва, че чувства, които задържаме само в себе си и не намират израз, се натрупат като лавина в човека и може да причинят много проблеми. Според големият мислител Ерих Фром депресията е свързана с липсата на любов и свобода в човека. Бихейвиористът Скинър, пък мисли, че тя е свързана със заучената безпомощност. Психологът Койн развива теорията за взаимодействията. В нея казва, че:

животът с депресиран човек става толкова стресиращ, че другите в един момент оттеглят подкрепата си спрямо него.

От своя страна, той реагира на това „отхвърляне“, като поставя повече изисквания към другите и така ги отдалечава още повече от себе си. Получава се така, че депресираният става още по-депресиран и депресията се задълбочава в него. Според Бек депресията се развива заради негативни или изкривени представи или мисли. Този модел се нарича когнитивна триада на депресията и включва три компонента –  човек има отрицателно становище за себе си („Аз съм загубеняк“; „Не струвам нищо“), има негативно становище за средата („Тази работа е гадна“; „Всичко е ужасно“), и има негативно становище за бъдещето и възприема нещата като безнадеждни („Никога нищо няма да се оправи“; „Няма смисъл да се борим да променяме нещо“).

Терапевтичната работа може да помогне да се открият различните причини, които провокират депресия. Често се наблюдава, че след като човек започне да разпознава  чувствата си и се научи да ги изразява свободно, депресията започва да си отива. Всеки случай е различен и изходът от проблема може да е повлиян от множество фактори и за това се изкисва индивидуален подход към всеки.

Автор:

Мария Вапцарова

Използвана литература:

Дерогатис, Л., Уайз, Т. (2000). Тревожни и депресивни разстройства на соматично болни пациенти. Антон Славчев прев., ИК ЛИК 2000.

In Kim, Y.-K. (2017). Major depressive disorder: Risk factors, characteristics and treatment options.

Lowen, A. (1993). Depression and the body: The biological basis of faith and reality. New York: Arkana.

Wasserman, D. (2011). Depression. Oxford: Oxford University Press.