Вярваме в психология, която включва в своите цели вглеждането и търсенето на „по-висшите слоеве“ на човешкото съществуване, възможността за откриването на „светлия Аз“, а именно да бъдеш осъзната, отговорна и автономна личност и с времето да ставаш по-добра версия на себе си.
„Светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен“ ~ Виктор Франкъл. Намирането на смисъл и мисия на съществуването е от ключово значение за психичното здраве – „намирането на смисъл е насочено към онази гарантирана (или по-точно предопределена) на всяко човешко същество възможност за придобиване на ценности, която предстои да бъде осъществена; то е насочено към онези ценности, които всеки отделен индивид е длъжен да въплъти в уникалността на своето съществуване и неповторимостта на съдбата си“ ~ Виктор Франкъл.

Въпросът за душевното здраве е тясно свързан със смисълът на живота.
К.Г. Юнг определя неврозата като „страдание на душата, която не е намерила своя смисъл“. Видно е, че материалното благополучие съвсем не носи на всяка цена удовлетворение или поне не за дълго, при това често би могло да доведе до житейско неудовлетворение, вътрешна празнота и глад, за който човек изпитва непреодолима нужда да задоволи. Някои учени наричат тази нужда „глад за смисъл“ или както казва известния австрийски психиатър и невролог В. Франкъл: „Смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува“

Вярваме в способността на човека за промяна „отвътре“ и оттам и на външните проявления във всички сфери на живота, т.е. промяната е реално постижима цел. Единствено човекът има потенциала да трансформира своите недостатъци, страдание, липси и нужди в свои предимства и постижения в името на придобиване на пълноценен живот. В тази връзка К. Г. Юнг казва, че „човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл“.

Себереализация на личността е процес, който минава през мотивацията за по-високи цели, а именно за смисъла на собственото си битие. Не винаги „краткият път“ е най-добър, понякога процесът е по-дълъг от очакванията, защото е свързан със себепознанието, а оттам и по-всеобхватното разбиране на другия (другите).