Издигането на формите на тялото в култ изтощава психиката
Живеем в свят, изпълнен с образи от телевизия, интернет, кино, видео игри, списания, билборди, рекламни флаери и множество още, които стигматизират определени модели за външен вид, здравословност и начин на живот. Образите в тях често са привлекателни, особено що се отнася до рекламите, филмите и видео игрите. Мъжете и жените в тях са привлекателни и отговарят в повечето случаи на съвременните стандарти за „съвършен“ външен вид. Те са перфектни, все пак „Красотата е симетрия“, както каза д-р Енчев. Отличният външен вид на новото време е трудно постижим и изисква влагане на време, труд, постоянство и финанси, и разбира се, генетични данни. Хората, не отговарящи на съвременните критерии за добър външен вид, често се чувстват подтиснати и отхвърлени. В изследване на Гох и Конер (Gough, Conner 2005) се казва, че в Западната култура, ако някой е смятан за дебел или с нездравословен вид, е считан за човек с „разглезена идентичност“ („spoiled identity”) заради липса на воля да се справи с „проблема“. Човекът е осъждан като виновен, че не влага достатъчно усилия за външния си вид и това се оценява от околните като лошо поведение и даже понякога заради това е смятан за по-малко интересен, ценен или успял човек. Всички възрасти и полове по своя начин се борят за съвършен външен вид като понякога границите между норма и патология са тънки.
Изследванията показват, че голям брой мъже и жени са притесняват от тялото си и мислят, че не са достатъчно привлекателни. Като до сега се е обръщало предимно внимание на жените и няма толкова много информация и за състоянието при мъжете. Изследвания показват, че неудовлетвореността от външния вид води до хранителни разстройства при момчетата (McCabe, Marita, Ricciardelli, Lina, 2004). А при юношите е свързано с неконтролируемо ядене. Други проучвания показват, че неприемането и нехаресването на външния вид на тялото при мъжете води до увеличаване на мускулната маса, като продължаването на неудовлетворението прераства в по-голямо желание за повече мускулна маса, което води до рискови поведения за здравето – като употребата на стероиди, хранителни добавки, мускулна дисморфия (бигорексия), ниско самочувствие, зависимост от физически упражнения.
При жените нещата се сходни – от ранна възраст жените често не харесват тялото си и са изправени пред риск от развиване на хранително разстройство. При тях по-често се среща анорексията, булимията и орторексията, а при мъжете бигорексията в стремежа им към съвършенство. А еднакво при мъжете и жените се среща зависимостта от пластични операции. В САЩ хранителните разстройства са възприемани като най-смъртоносната психическа болест (Averett, 2006). Като от нея страдат от 12 до 25% от всички момичета в колежа. Както за жените, така и мъжете има социален натиск относно външния вид – медии, мода, културални предразсъдъци и т.н. Важно е да бъдат разбрани тези културни стереотипи, влияещи на отношението към тялото в посока неудовлетвореност и усещане за непривлекателност, за да може да им бъде повлияно и да има програми за интервенция, които да се изправят срещу тези сили преди пагубното им влияние да е довело до хранителни разстройства и други клинични проблеми при хората. Търсенето на съвършенство може да доведе до редица нарушаващи здравето поведения.
При юношите момчета има по-често желание за качване или сваляне на тегло, както и желание за повече мускулна маса. А при момичетата желание за отслабване. С възрастта мъжете желаят все повече да свалят килограми, както и жените. През всички възрасти мъжете искат да са по-едри – т.е. с повече мускули и с малко подкожни мазнини. Според някои изследователи неудовлетвореността от тялото при мъжете вече е норма. Като може би вече е мит мнението, че жените по-често са неудовлетворени от външния вид на тялото си отколкото мъжете. Медиите допринасят много и негативно за наложилата се тенденция за фаворизиране на Тройния модел на въздействие, който влияе негативно върху самочувствието, отношението към другите мъже и възприятието към тялото. Съвременният идеал за външния вид на мъжете, наложен агресивно от медиите е висок, мускулест и слаб (Tiggemann, Martins & Kirkbride, 2007). Този модел за подражание, налаган в съвременната култура, е наречен “Tripartite Influence Model” – Троен модел на подражание/ Тройно въздействащия модел/ Троен модел на въздействие. Както и при жените наложения модел 90/60/90 за мерки на тялото също е изтощаващ, защото не всяка женска физика може да отговори на него. Също други изселвания показват, че през последните десетилетия модата е наложила за актуални по-тесни дрехи за слаби хора (Jones, 2004). Трендът е предпочитан и от Dolce&Gabana и други марки от висшата мода (Trebay, 2008). Също този външен вид е промотиран и от повечето големи списания (Riccardelli, Clow&White, 2010). Хората не отговарящи на тези критерии често се чувстват потиснати, нехаресвани от противоположния пол и самообвиняващи се, че не могат да го постигнат, както са и често обвинявани от други хора от средата им, че са „виновни“ за състоянието им. Това води до негативни последици за здравето на „обвинените“, както и на тези, които се влияят от модните тенденции.
Различни психологични предпоставки водят до психични разстройства, свързани с търсенето на съвършен външен вид. Семейната среда, генетична предразположеност, съвременната мода, и други фактори оказват влияние върху поведения, криещи здравни рискове в търсене на съвършеното тяло. Нужна е навременна намеса и превенция, за да може крайните състояния на поставяне в култ на тялото да не излязат извън здравословните граници. Хората, за които щастието минава основно през удовлетвореността от идеалния външен вид, са най-изложени на опасност от преминаване на състоянието в хронично и болестно.
Анорексията, орторексията, бигорексията и пристрастяването към пластични операции, например, набират все по-голяма скорост, затова е от ключово значение да се научим да разпознаваме характерните особености и симптоми на този вид пристрастяване, за да можем да предпазим себе си и хората около нас. Човекът е нещо много повече от една привлекателна опаковка.
Автори:
Използвана литература:
Averett, S.L., Terrizzi, S., &Wang, Y. (2017). The Effect of Sorority Member ship on Eating Disorders, Body Weight, and Disordered-EatingBehaviors. Health economics, 26 7, 875-891.
Gough, B., Conner MT. (2006). Barriers to healthy eating amongst men: a qualitative analysis. SocSciMed. Jan;62(2):387-95. Epub 2005 Jul 11.
Jones, D.C. (2004). Body image among adolescent girls and boys: A longitudinal study. Developmental Psychology, 40, 823-835. doi:10.1037/0012- 1649.40.5.823
McCabe, M.P. and Ricciardelli, L.A. (2004) Body image dissatisfaction among males across the lifespan: A review of past literature. Journal of Psychosomatic Research, 56(6), 675-685.
Ricciardelli, R., Clow, K. A., & White, P. (2010). Investigating hegemonic masculinity: Portrayals of masculinity in men’s life style magazines. SexRoles: A JournalofResearch, 63(1-2), 64-78.
Tiggemann, M., Martins, Y., & Churchett, L. (2008). Beyondmuscles: Unexplored parts of men’s body image. Journal of Health Psychology, 13, 1163-1172.
Tiggemann, M., Martins, Y., & Kirkbride, A. (2007). Oh to be lean and muscular: Body image ideals in gay and heterosexual men. Psychology of Men & Masculinity, 8(1), 15-24.
Trebay, G. (2008). The vanishing point. New YorkTimes. Retrieved August 11, 2018 from http://www.nytimes.com.
