Бигорексия – когато спортът вече не е здравословен
В края на 90-те години на 20-ти век става ясно обаче, че стремежът към красиво и добре оформено тяло може да доведе до сериозни и болезнени последици при членовете от силния пол чрез налагане на схващането, че мъжът трябва да е мускулест и релефен. Нова идея, носеща названието „мускулна дисморфия“ (Muscle Dysmorphia) описва новопоявило се психично нарушение, последвано от термина „бигорексия“.
Какво е „бигорексия„?
Мускулната дисморфия е форма на обсесивно-компулсивно разстройство, което по-конкретно се категоризира като телесно дисморфично разстройство. Накратко може да се каже, че мускулната дисморфия е състояние, в което даден мъж смята тялото си за недостатъчно релефно или мускулесто. Вярва, че то е малко и слабо, въпреки че в действителност е с нормално телосложение или дори може да е необичайно мускулесто. Именно това е и манията – обект става тялото и колко точно мускулесто и релефно е то, като стремежът е да се постигне повече и повече. За съжаление резултатът може да има негативни последици за здравето и социалния статус, когато мъжът, обсебен от идеята, че е малък, започва да се придържа към стриктна диета, ангажираща цялото му ежедневие и към продължителни всекидневни тренировки. Не е изключена и употребата на анаболни стероиди, в опита му да става все по-голям. Терминът „бигорексия“ възниква с идеята, че заболяването по много начини наподобява противоположното на анорексия.
Характерни черти на хората с мускулна дисморфия
Бигорексията може да засегне всички, но е много по-често срещана сред мъжете. Началото често е сходно – обикновена програма от тренировки и нормален хранителен режим. Не след дълго настъпва период на вманиачаване – колкото и интензивни, тежки и болезнени да са тренировките, човек започва да мисли, че никога не успява да постигне желания резултат и изпитва срам от настоящата си визия, а стремежът към перфектно тяло се превръща в натрапчива мисъл. Това неминуемо води до сериозни здравословни и психологически проблеми, в някои случаи дори фатални.
Трудно е и да се постави диагноза за бигорексията, тъй като има различни фактори, като някои от тях се преплитат. Смята се, че симптомите на бигорексията започват да се проявяват приблизително на 19-годишна възраст. Някои от тях са:
- Страдащите от бигорексия прекарват повече от три часа дневно мислейки, че искат да станат по-мускулести;
- Вярват, че имат малко контрол върху процеса, свързан с тренировките им с тежести;
- Хората с мускулна дисморфия, обект на проучванията, споделят, че начинът им на живот, свързан с тренировки, хранене и обсебването от идеята, че не са достатъчно мускулести засяга негативно социалната страна на ежедневието им. Това включва загуба на работното място, прекратяване на връзки и др.;
- Не е изключено да пропускат и семейни събирания поради притесненията им относно външния вид;
- Постоянно следят образа си в огледалото и/или носят няколко размера по-големи дрехи, за да прикрият физиката си;
- Въпреки че, бигорексията се асоциира с мъжете, мускулната дисморфия може да се прояви и при жените;
- Бигорексиците проявяват безпричинна агресивност, често се наблюдава рязка промяна в настроението им, както и склонност към депресия и чувство за вина при пропусната тренировка;
- В голям процент от случаите лесно податливите на бигорексия мъже в детството си са били с дребно телосложение и много често са се превръщали в обект на безмилостни шеги от страна на своите връстници.

Бигорексията може да засегне всички, но е много по-често срещана сред мъжете. Началото често е сходно – обикновена програма от тренировки и нормален хранителен режим. Не след дълго настъпва период на вманиачаване – колкото и интензивни, тежки и болезнени да са тренировките, човек започва да мисли, че никога не успява да постигне желания резултат и изпитва срам от настоящата си визия, а стремежът към перфектно тяло се превръща в натрапчива мисъл. Това неминуемо води до сериозни здравословни и психологически проблеми, в някои случаи дори фатални.
Какво може да тласне хората към развиване на бигорексия?
Съществуват няколко опита да се проучи развитието на състоянието, но подобно на други сходни разстройства, вероятността да има един път към бигорексия е малка.
Точно обратното – хората могат да бъдат тласнати към него посредством различни фактори, сред които:
- Наличието на травматични събития в житейския път на индивидите, водещи до неспособност да се справят с несигурния свят, в който живеят. Тук влиза изнасилване, физическо насилие, тормоз. Някои от жените, страдащи от бигорексия развиват заболяването именно след изнасилване. Тези хора смятат, че когато са големи и мускулести, се намират в безопасност;
- Вярване, че има връзка между мускулестото тяло и репродуктивния успех. Някои мъже смятат, че наличието на повече мускулна маса може да се приеме от партньора им като показател, че този мъж може да осигури безопасност и ресурс за оцеляване на потомството;
- Неудовлетвореност от размера на мъжкия полов орган. Предполага се, че има зависимост между желанието даден мъж да има силно развито мускулесто тяло, когато страда от комплекс по отношение размера на пениса си.
Автори:
Използвана литература:
Amanda J Gruber, Harrison G Pope, (1999). Compulsive weight lifting and anabolic drug abuse among women rape victims, Comprehensive Psychiatry, Volume 40, Issue 4, 1999, Pages 273-277.
Cuzzolaro, M. (January 01, 2018). Body Dysmorphic Disorder and Muscle Dysmorphia.
Elliott, C. M., Hartmann, A. S., Greenberg, J. L., Wilson, A. C., & Wilhelm, S. (January 01, 2014). Body Dysmorphic Disorder. 535-547.
Guy Cafri, Roberto Olivardia, J. Kevin Thompson, (2008). Symptom characteristics and psychiatric comorbidity among males with muscle dysmorphia, Comprehensive Psychiatry, Volume 49, Issue 4, 2008, Pages 374-379.
Leone, E. Sedory, E. Gray, K. (2005).Recognition and Treatment of Muscle Dysmorphia and Related Body Image Disorders, James J Athl Train. 2005 Oct-Dec; 40(4): 352–359.
Murray S, Rieger E, Karlov L, Touyz W. (2013). Masculinity and femininity in the divergence of male body image concerns. Journal of Eating Disorders, 1:11.
Olivardia, R., Pope, H. G., Jr., & Hudson, J. I. (2000). Muscle dysmorphia in male weightlifters: A case-control study. The American Journal of Psychiatry, 157(8), 1291-1296.
Pope, C. G., Pope, H. G., Menard, W., Fay, C., Olivardia, R., & Phillips, K. A. (2005). Clinical features of muscle dysmorphia among males with body dysmorphic disorder. Body Image, 2, 4, 395-400.
Pope, H. G., Katz, D. L., & Hudson, J. I. (1993). Anorexia nervosa and „reverse anorexia“ among 108 male bodybuilders. Comprehensive Psychiatry, 34(6), 406-409.
Pope, H. Gruber, A. Choi, P. Olivardia, R. Phillips, K. (1997). Muscle Dysmorphia: An Under recognized Form of Body Dysmorphic Disorder, Psychosomatics, Volume 38, Issue 6, 1997, Pages 548-557.